Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Вълкът гонил заека много дълго време. Накрая заекът се скрил някъде. Вълкът дълго търсил плячката си, но не успял да я намери. По едно време стигнал до машина за напитки. Бил много жаден от изморителното преследване. Пуснал 50 стотинки и си взел чаша пълна с лимонада. Харесало му и дал още 50 стотинки за вкусната напитка. Машината му напълнила чашата наполовина. Вълкът се учудил но изпил и нея. Поискал още лимонада и дал още пари. Този път машината нищо не наляла. Ядосан, вълкът започнал да удря машината. Накрая от вътре се чул гласът на заека:
- И да блъскаш и да не блъскаш, няма повече пиш...