Върви си лисицата из гората и вижда едни големи, светещи очи в храстите.
- Здравей, Бухльо!
- Аз не съм бухал...
- Ами какво си тогава?
- Аз съм мишката Мишо.
- Ми добре, но защо са ти толкоз големи очите. бе?
- Акам, бе, Лисо, акам..
- Отивам си там, където ме разбират, обичат и чакат, и не на думи, а с дела доказвам значимостта на моите енциклопедически знания!
- Предай поздрави на Наполеон!