Сряда, 30 септември 2026 | Перник Ясно небе 13°
- Какво зяпаш цял час със този бинокъл? - Тези там се натискат, искам да разбера до къде ще стигнат. - Абе я по-добре гледай жена си... - Ами нали това правя...
Семейни 3,157 прегледа
Следващ →

Още вицове

В заведение клиент към келнер(ка): - Извинете ме, но не сте ми върнали рестото! - Извинен сте! (btw има такива заведения в София) Новини по кабелна телевизия. Говорителят с щастлива физиономия чете: - Вчера един от посетителите на казино Роял спечелил на рулетка два милиона долара. Администрацията на казиното категорично отказа да ни даде повече информация за това знаменателно събитие. Обаче нашият специален кореспондент извърши независимо журналистическо разследване и се добра до смайваща информация. Щастливецът се казва Иван Петров Иванов, роден през 1956 година, зодия Везни. Живее в София, на улица Люлякова номер 39, етаж трети, апартамент осми. Вратата на апартамента му е лека, двупластов фазер, заключва се с обикновена брава Декаба. Работното време на господин Иванов е от 8.30 до 17.30 часа... Обикаляла, обикаляла Кризата целия свят, когато стигнала в България си казала: - Даааа! Където и да ходиш, най-хубаво си е у дома! Прибира се Иванчо от училище и с влизането си вкъщи нахълтва в стаята на родителите си, които правят секс. -Тате, какво правиш? -Пращам влака от София за Варна сине. Иванчо излиза и се отправя към стаята на брат си. Отваря и що да види? Брат му е? е гаджето си. -Бате, какво правиш? -Пращам влака от Варна за София. -Иванчо излиза от стаята, влиза в килера и започва да си лъска бастуна. Баща му и брат му чуват странни звуци идващи от килера и отиват да проверят какво става. -Иванчо, какво правиш? -попитали те -Бия телеграма, че влаковете ще се сблъскат. Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба. На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал: - Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха. Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него: - Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща? - Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.