Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си.
Василий Иванич очудено:
- Петка, да не си полудял?
Петка:
- Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Заекът вижда на поляната вълка. Внимателно се показва от храста и плахо пита:
- Как си, Вълчо, почиваш ли си?
- А, не, попаднах в един капан.
- И какво си си проснал мръсната кожа насред гората, гад с гад?