Сряда, 30 септември 2026 | Перник Ясно небе 13°
Имало една ламя която се разхождала в гората срещнала Кума Лиса и я питала -Коя си ти ма?-питала ламята. -Такова аз съм Кума Лиса! -Няма Кума няма Лиса утре на полянката в един часа ща ям ВЪПРОСИ? -Няма! Продължила ламята вижда Кумчо Вълчо! -Кой си ти ла? -Такова аз съм Кумчо Вълчо! -Нама Кумчо няма Вълчо утре ща ям ВЪПРОСИ? -Нама! Продължава тя и вижда Баба Меца. -Коя си ти ма? -Такова аз съм Баба Меца! -Няма Баба няма Меца утре на полянката ща ям ВЪПРОСИ? -Няма! Среща Зайо,Байо. -Кой си ти ла? Зайо ,Байо! Няма Зайо няма Байо ВЪПРОСИ? Да един. -Казвай? -Може ли да не дойда? -Разбира се нали за това ме наричат добрата ламя Баба Спаска.
Черен хумор 3,040 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един полицай патрулира пешком из алеите на голям градски парк късно вечер. По едно време слуша от храстите: -Лапай го ма, лапай го веднага! Пъхва се той в храсталака. Един пич го извадил, едно маце на колене пред него. -Документите за проверка! Оня се гипсирал. Изкарал личната карта. Ченгето я огледало. -Документите са наред! Вашите, момиче! -Мии, забравила съм си личната карта! -Лапай го тогава, щото иначе ще те глобя... Преди да легне Торбалан, проверява в гардероба си за Чък Норис. 23 септември е - Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва. Минава Мюлер и го сритва възмутен: - Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер! "Да," - мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!" Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни? - Не, аз не искам да излизам на балкона. Имам клаустрофобия! - Клаустрофобия? Къде виждаш затворено пространство? - В гроба! Ковчегът е затворено пространство!