Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати - типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал:
- Ну, что же? Араб не видел?
- Тате, ти ходил ли на училище, като си бил малък?
- Разбира се, Иванчо. И никога не съм прпопуксла урок.
- Виждаш ли, мамо! Наистина няма никакъв смисъл да се губи време с училището.