Иванчо се появява на училище с посинено око и класната го пита:
- Иванчо, бре, защо ти е посинено окото, а?
- Ами другарко, отивам аз вчера да спя при мама и тати, и тати по едно време пита : "Заспа ли?". Аз отговорих "не", той се ядоса нещо и...
На другия ден Иванчо се появява с две посинени очи:
- Ами другарко, отивам аз вчера да спя при мама и тати, и тати по едно време пита : "Заспа ли?". Аз си мълча. Тати пак попита : "Заспа ли?". Аз отговорих "не", той пак се ядоса нещо и...
На другия ден Иванчо се появява тотално пребит:
- Ами другарко, отивам аз вчера да спя при мама и тати, и тати по едно време пита : "Заспа ли?". Аз си мълча. Тати пак пита : "Заспа ли?". Аз обаче упорито мълча.
След известно време тати попита : "Влезе ли?" и аз : "Кой?"...
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал:
- Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо.
- Но защо?
- Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!