Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Един мъж вървял пред засукана мадама, на която единия жартиер бил по-надолу. Мъжът попитал:
- Извинете, накъде води това коланче?
- Към котлончето.
- А на това котлонче може ли да се опече кебапче?
- Не, защото в момента се вари доматен сос.