Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред
В санаториум на опашката за минерална вода си говорят три възрастни дами.
Първата:
- Вече съм на 62 години, а все още играя тенис. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа.
Втората:
- Вече съм на 72 години, а всеки ден тичам по три километра. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа.
Третата:
- Вече съм на 82 години, а все още съм девица. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа.