Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Два каубоя яздят из прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ...Приближават се и виждат една красива жена, завързана за едно дърво.
Жената:
- Момчета, моля ви, отвържете ме..
- А, какво ще ни платиш?
- Ами ще платя в натура...
- Джо, на теб натура трябва ли ти?
- Не!
- Да вървим нататък тогава...
Оставили я и продължили. След известно време:
- Слушай, Бил, а какво е това "натура"?
- Знам ли...
- Да се върнем и да я питаме, а?
- Няма проблеми.
Връщат се и питат:
- Слушай, момиче, какво е това "натура"?
- Ами, вие ме развързвате, скриваме се в храстите...Аз ще си сваля гащите....
- Джо, трябват ли ти женски гащи?