Четвъртък, 20 август 2026
|
Перник
33°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Коя е най-отровната гъба в света? - Ядрената, само да я видиш от близо и вече си се отровил.
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
- Докторе, вярно ли, че по релефа на черепа може да се разбере характера на човека? - Не само характера, но и силата...Вярно, че само на жена му...
Разни
03.10.2017
2,199 прегледа
Следващ →
Още вицове
Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея Ларошфуко
- Една жена игнорирам вече два месеца, а тя все пише или звъни, не спира! — Що я игнорираш, не те ли кефи? — Мъжът й не ми се кефи!
Приятели, пазете своите статуси. Те ще помогнат на вашия психиатър за диагнозата!
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Карам си колата и усещам, че ме снима видеокамера. Сетих се, че сигурно ме снима за превишена скорост, въпреки че не бях превишил скоростта. Просто за да се убедя в своето предположение завъртях из квартала и пак преминах през същото място, с още по-ниска скорост. Но камерата отново ме щракна. Това ми се стори забавно и минах пред камерата още три пъти със скоростта на костенурка, усмихвайки се в камерата, която ме щракаше всеки път като преминавам. След две седмици получих по пощата пет квитанции за това, че карам без колан...