Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
- Пръстите на дъщеря ви са като мълнии! - обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка.
- Искате да кажете, толкова бързи?
- Не. Никога не уцелват втори път същото място.