Сряда, 9 септември 2026 | Перник Слънчево 19°
Когато една книга, каквато и да била, постигне определена интензивност на художествено изпълнение, тя се превръща в литература. Тази интензивност може да се дължи на стила, ситуациите, героите, емоционалния тон, идеята или още половин дузина други неща. Тя може да е и усъвършенстване на контрола ви над движението на сюжета, напомнящо на контрола, с който един велик подавач в бейзбола владее топката.Реймънд Чандлър
Бисери 3,998 прегледа
Следващ →

Още вицове

Земляните са наивно уверени, че знаят как да отбият астероид, летящ към Земята, който за няколко секунди може да унищожи всичко живо на планетата. И това при положение, че на собствената си планета целият свят няколко месеца запушваше малка дупчица на дъното на океана. Мутра с приятелката си са на стоп, понеже джипът му се е повредил и за да не мръзне момичето, той решил да го изпрати в града. Спират първата задала се кола - мутрата вади пистолета си и го опира в челото на момчето зад волана с думите: - Мастурбирай мамка ти! Няма къде да ходи и си ударил една. Още не изпразнил се и онзи реве отново: - Давай пак! - Ама защо бе шефе - пита с недоумение момчето? - Давай, че ми натежава палецът! Какво да прави, ударил си и втора. След малко случката се потретила. След като и за трети път момчето се изпразнило, доволно мутрата казва на мацката: - Е Маша, вече този господин наистина ще те откара до града. В една лудница решили да проверят дали някой случаино не се е оправил! Дали на лудите по една тухла вързана с каишка и им казали че това е кучето шаро. След няколко дена шефа на лудницата почнал да ги привиква един по един и да ги пита "айде сега ми кажи какво е това на каишката". Всеки отговарял "Е как какво това е шаро" Докато не дошъл Иван и казал "е как какво е това - много ясно това е ТУХЛА". Шефа решил че се е оправил и го пуснал да си ходи и пред портите на лудницата Иван вика на тухлата "ЕЕЕЕ видя ли шаро ама как само ги преебахме а" - Геврече, геврече... - викат децата, без да разбират, че това е Медената питка, която се връща от война. Червената Шапчица, Йордан Йовков Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари. Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…