В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос:
- Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни?
-Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те...
Работи си една жена в банка. Там трябва на всички да се усмихва, демонстрира приветливост.
После обаче пристига вътрешна заповед, в която се забранява вече усмихването, а се иска просто дружелюбен израз на лицето.
Оказало се, че ръководството на банката преразгледало своята политика след жалба на клиентка, която съобщила, че касиерката "..ехидно се усмихвала, давайки ми моята малка заплата".