Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
Майка е извела синчето си в парка, а то не е много въодушевено и хленчи, че му е скучно.
-Как не те е срам! - му се кара майката. - Ако не беше този парк и тебе нямаше да те има!