Летят си животните в самолета, а папагалът скръстил крила и важно тропа. Минал заекът и го питал:
- Защо тропаш, бе?
- Щото съм отворен - казал папагалът.
- И аз съм отворен - казал заекът и той започнал да тропа.
Минала лисицата:
- Защо тропате, бе?
- Щото сме отворени.
И тя отворена, и тя взела да тропа. Минали вълкът, лъвът, жирафът и те отворени, и те тропат. Минал слонът и попитал:
- Абе, вие тука всичките, защо тропате, бе?
- Щото сме отворени - му отвърнали животните.
Слонът и той отворен, и той взел да тропа. Като се включил и слонът, подът на самолета не издържал и се продънил. Животните взели да падат от самолета. Настанала паника и се чули викове:
- Ааааааа...
Папагалът важно попитал:
- Що викате, бе?
- Щото не можем да летим.
- Е, тогава що се правите на отворени!
Случка в офиса:
Гледна точка на мениджъра:
Компютърът не щя да се включи - викам оня шаман сисадмина. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори некви неясни думи, завъртя ми стола десетина пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо неясно, включи компютъра и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, промърмори нещо и излезе.
Гледна точка на сисадмина:
Отивам при юзъра, а оня глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Напсувах го яко, ама тихо да не чуе, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече от бюрото, включих го, пак го напсувах и излязох...