Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка.
Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня:
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
- Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия…
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
- Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна…
Отишъл кумът на гости на кумеца. Заредил кумеца обилно масата и казал:
- Добре дошъл, куме и наздраве!
Започнали да си говорят, но кумът непрекъснато хапвал от храната. Не изтраял кумеца и най-тактично казал:
- Наздраве, куме и мези!
- Меза, меза кумец! - отвърнал кума и продължил да яде.
След малко кумът отново го подканил:
- Наздраве, куме и мези!
- Ами нали меза бе кумец!
- Какво мезиш бе куме, ти направо вечеряш!