Полицаи звънят на вратата на един апартамент. Отваря мъж и се представя:
– Здравейте господа полицаи, казвам се Петров, как мога да помогна?
Полицаите:
– Днес в блока е станал инцидент, опишете как мина денят ви.
– Ами събудих в 6:30, направих си чикия, после станах, сложих си кафе и докато го чакам да стане си ударих една чикия, после изпих кафето и пак си ударих една чекия, след това се изсрах, изкъпах се и пак си направих чикия. Нo след това към 9:00 си приготвих закуска, хапнах, дойде ми силата и си дръпнах една чикийка, рзходих се в парка, прибрах се за обяд и пак си направих чикия, към 15:00 някои звънна, аз отворих нацепих му един юмрук в зъбите, бих му два шута, а след това вече не си спомням дали си направих чикия...
На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
- Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
- Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
- Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
- Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.