- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
ФИЛОСОФИЯ НА ФИЗИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА
1) Баба ми започна да ходи по 5 км дневно, когато беше на 60. В момента тя е на 97 и ние нямаме никакво понятие къде е....
2) Единствената причина, поради която бих започнал да тичам - това е за да мога отново да чуя учестеното си дишане....
3) Длъжен съм да правя упражнения рано сутрин, преди заспалият ми мозък да разбере какво става.
4) Никой не може да ме накара да правя наклони напред. Ако Господ е искал да си докосваме пръстите на краката с пръстите на ръцете, той щеше да направи тялото по-късо.....
5) Доставят ми удоволствие дългите разходки. Особено, когато на тях отиват хора, които адски много ме дразнят.
6) Имам дебели бедра, но за щастие коремът ми ги прикрива.....
7) Преимуществото, да се занимаваш със спорт всеки ден е това, че ще умреш здрав....
8) И накрая, аз не тичам, защото в такива случаи, винаги ми се разплисква алкохола от чашата...