Иванчо отива на училище със синю око и учителката го пита защо.
- Ами, госпожо, снощи легнах да спя при мама и тати и по едно време татко ме пита "Иванчо заспали ?" аз му казах, че не съм и той ме наби. На другия ден Иванчо е с две сини очи и учителката пак пита какво е станало: - Снощи, госпожо, пак легнах при мама и тати и по едно време татко пак пита: "Иванчо, спиш ли ?", аз казах "не" и той ме наби. На третия ден Иванчо направо е прибит и госпожата уплашено пита какво се е случило; Лежа си аз при мама и тати и татко започва "Иванчо, спиш ли ?" - аз мълча. Той пак "Иванчо, спиш ли ?" - аз пак мълча и след малко татко пита: "Влезе ли ?" , а аз викам: "Кой ?"...
Седи си Иванчо в час и си играе с химикалката. Учителката вече се изнервя и го пита.
- Иванчо, какво правиш?
- Ами госпожо, вижте - вътре, вънка, пък малки пълнителчета не ражда.
Учителката се ядосала и го изпратила при директора.
Директора го пита:
- Иванчо какво пак направи.
- Господин Директор вижте, влиза вътре, вънка, пък малки пълнителчета няма.
Директора взима химикалката и той вътре вънка и верно нема малки пълнителчета.
Разглобява я след малко и казва:
- Иванчо, може ли да си толкова глупав, не виждаш ли, че има спирала?