Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
Действието се развива в далечната 1885г. Две блондинки перяли на селската чешма и изведнъж едната започнала да стене:
- О-о-о-ох! Ох! Пе-е-енннннно-о-о-о! Пе-е-ено мари-и-и-и ох! Мисля че съм бременна...
- От кого ма?
- Не знам! Не смея да се обърна-а-а-а.