Баща омъжва дъщеря си и първата брачна нощ стои пред вратата и чака да разбере как е минала. На сутринта пита зета:
- Е, как беше?
Зета отговаря:
- Тате нивляя бе нивляя.
Бащата:
- Земи тоя буркан с олио, топни го вътре и ше влене по-лесно.
На следващата сутрин бащата пак пита:
- Е, кажи ся зетко, как мина?
Зета пак:
- Тате нивляя бе, нивляя!
Бащата:
- Къде нивляя бе?
Зета:
- В БУРКАНА НИВЛЯЯ БЕ ТАТЕ!
Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си.
Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка.
Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо.
Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило:
- Тате, тате моля те направи го пак!