Иванчо се прибирал с колелото от училище, бързайки за вкъщи, да метне чантата и да бяга при Марийка, но минавайки през моста му се пука гумата, пада от моста и умира. На погребението всички оплакват ранната смърт на Иванчо и казват по някоя дума. Дошъл ред на баща му:
- Иванчо, Иванчо от пукната гума се роди и от пукната гума умря.
Училището е слънце, но ние искаме сянка, училището е злато, но ние не сме алчни, училището е прозорец към света, но ние сме възпитани и минаваме през вратата