Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал:
- Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо.
- Но защо?
- Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Превземай всичко що ти пречи, люби, обичай и живей! Бъди човек, а не човече, гори, а никога не тлей! И все пак трябва да остане нещо - това да бъде любовта, защото всичко малко и голямо оставя някаква следа!