София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...
Представител на Coca-Cola отива на аудиенция при папата във Ватикана и го пита:
- Свети отче, в проповедите си вие казвате, че човек не може да живее само с единия хляб. Но не може ли там някак да се вмъкне и някоя дума за кока-колата?
- Как, това е богохулство!
- Ами ние ще си платим, по 10 милиона на година ще ви даваме.
Тръгва си човека, а папата се замисля. Вика секретаря си и му казва:
- Я провери кога ни изтича договора с хлебозавода.