Сряда, 30 септември 2026
|
Перник
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Спорт
Перник
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Жалва се млада пациентка на доктора: - Докторе, имам проблем - много са ми големи гърдите. - Не се притеснявайте, сега ще взема проблема в мои ръце.
Прочети още подобни вицове
29.09.2026
29.09.2026
29.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Тъпизми
- Какво ядат снежните човеци за закуска? - Снежинки.
Тъпизми
03.10.2017
3,481 прегледа
Следващ →
Още вицове
Старец отива на гости на свой стар приятел. Чука на вратата, никой не отваря. Видял, че е отключено и влезнал. Обиколил всички стаи и не намерил никой. Проверил и в банята и що да види - другият дядо клекнкал и си потопил оная работа в леген с вода. - Какво правиш? - разтревожено попитал гостенинът. - Абе гледам и се чудя... от никъде не издиша, пък все спада...
На фронта. Моше лежи смъртно ранен. - Моля те Исак, застреляй ме, не ме оставяй в ръцете на врага! - Недей така бе Моше, не бива. - Моля те бе, Исак! - Нямам патрони, нали преди малко свършиха - Я виж! Тука ми останал един! Хайде, ще ти го продам
Както и да работиш, винаги ще се намери някой, който работи по-малко, а получава повече.
В трамвая седи бабичка. До нея стои слаб, изтормозен студент. - Що си такова слабичко, бе момче? - пита бабичката. - От много учене, бабо! - отговаря студентът. - Да, ама сигурно си отличник? - Ами, не съм никакъв отличник! - Добре, добре, дай си тука наметката, че като те гледам, сигурно и тя ти тежи.... - Това не е наметка, бабо... Това е колегата ми, а виж, той вече е отличник...
Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...