Сряда, 30 септември 2026 | Перник Предимно ясно 13°
- Какво ядат снежните човеци за закуска? - Снежинки.
Тъпизми 3,481 прегледа
Следващ →

Още вицове

Старец отива на гости на свой стар приятел. Чука на вратата, никой не отваря. Видял, че е отключено и влезнал. Обиколил всички стаи и не намерил никой. Проверил и в банята и що да види - другият дядо клекнкал и си потопил оная работа в леген с вода. - Какво правиш? - разтревожено попитал гостенинът. - Абе гледам и се чудя... от никъде не издиша, пък все спада... На фронта. Моше лежи смъртно ранен. - Моля те Исак, застреляй ме, не ме оставяй в ръцете на врага! - Недей така бе Моше, не бива. - Моля те бе, Исак! - Нямам патрони, нали преди малко свършиха - Я виж! Тука ми останал един! Хайде, ще ти го продам Както и да работиш, винаги ще се намери някой, който работи по-малко, а получава повече. В трамвая седи бабичка. До нея стои слаб, изтормозен студент. - Що си такова слабичко, бе момче? - пита бабичката. - От много учене, бабо! - отговаря студентът. - Да, ама сигурно си отличник? - Ами, не съм никакъв отличник! - Добре, добре, дай си тука наметката, че като те гледам, сигурно и тя ти тежи.... - Това не е наметка, бабо... Това е колегата ми, а виж, той вече е отличник... Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...