Четвъртък, 20 август 2026 | Перник Слънчево 17°
Доктор изписва двама луди: - Ако усетите, че другият не се е възстановил напълно, се обадете да си го приберем. Лудите се върнали в апартамента си. Преди да си легнат, единият казал: - Аз съм нощна лампа. Аз съм нощна лампа. Аз съм нощна лампа. Другият веднага се обадил в лудницата: - Ало, докторе, Пешо ми виси над главата и твърди, че е нощна лампа. - Ами, ти не му обръщай внимание. - Е, да, но аз не мога да спя на светло!
Лекари 3,435 прегледа
Следващ →

Още вицове

В голям магазин влиза човек с тъмни очила и куче. Питат го: - Господине, какво е това куче? Той отговаря: - Ами сляп съм, това е куче водач. Пуснали го те... Той отишъл в средата на магазина, хванал кучето за опашката и започнал да го върти с всичка сила над главата си... - Ама господине, какво правите? - Оглеждам се наоколо... В България най-после настъпи истинска демокрация: и най-простия чиновник сам взима решения - ще спазва ли закона или няма да го спазва. Иванчо пита дядо си: - Дядо, на лошото с лошо ли трябва да се отвръща или с добро? Дядото отвърнал: - С добро, Иванчо. - Ами добре, тогава, дай ми пари да си купя сладолед, защото ти счупих очилата... Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал: - Ще ми дадеш ли? - Не - отговорила тя. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Не. - За последен път те питам … - Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал: - Щом е така, ходи си пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката. - Марийке, ще ми дадеш ли? - Да. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Да. - За последен път те питам … - Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал: - Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша. Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Реклама — Зона 3 (728x90)