Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
Един ден Павел Николов отишъл за риба.Спрял колата в най-близкото селце край Варна, хвърлил въдицата и започнал да чака. Не минало и минута, нещо дръпнало кордата, издърпал и видял малка рибка, която с човешки глас му прошепнала:
- Селянино, пусни ме и ще ти изпълня три желания.
Човека се усмихнал, хвърлил рибката на земята, стъпкал я с крак и й казал:
- На кого ще викаш селянин, а?