Вълкът всеки ден където видел Зайо го хващал и го клател. Писнало му на Зайо и отишъл при Лъва и му казал, че повече не може да продължава така. Извикал Лъвът Вълка и му казал:
- Ще клатиш Зайо само по един път на ден.
Съгласил се Кумчо Вълчо.
Върви си Зайо през гората и идва Вълчо, хваща го и го изклаща. След час отново му се доклатило на Вълка, пак хваща Зайо и го изклатил. Казал Зайо:
- Нали Лъвът ти каза да ме клатиш само по един път на ден?
- Да бе Зайо, но това беше за утре.
След два часа на Вълчо пак му се приискало и така два дена.
Зайо си рекъл "Този Вълк ще ме прецака нещо, я да взема да си водя записки".
Седнал на един дънер и започнал да пише. Минала Кума Лиса и пита:
- Какво правиш Зайо?
- Не стига, че ме клатят всеки ден, ами и съм се заровил в едни бумащини...
Жена дълго се молила на мъжа си да я вземе с него на лов. Накрая той се съгласил. Отишли в гората, мъжът и дал пушка, и й казал:
- Стой тук и чакай, а от другата страна на гората ще подгоня лоса към теб. Когато лосът изскочи пред теб, стреляй, след това ме извикай, и пази улова докато се върна, само не тръгвай от тук, докато не дойда.
Оставил мъжът жена си, и отишъл да пийне с приятелите си на съседната поляна. Тъкмо си сипали и отпили, чули изстрел и някакви крясъци. Побягнал мъжът към мястото, на което бил оставил жена си и какво да види?... На земята до жена му лежал уловът, а някакъв мъж тичал около него и крещял:
- Да, твой е лосът, твой, ГОСПОДИ! Дай ми само да си сваля седлото!