Попаднали французинът, англичанинът и българинът на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал:
- Ясно е, че ще ви сготвим, но ви давам един шанс да се спасите. Ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем.
Минала седмицата, излиза французинът, влачи празна торба и кучето припка след него.
- Изяде ли кучето месото? - питат го.
- Изяде го.
- Е, говори ли кучето френски?
- Емиии... не.
Хоп - в казана.
Излиза англичанинът, влачи празна торба, кучето върви отзад.
- Изяде ли кучето месото? - питат го.
- Изяде го.
- Е, говори ли кучето английски?
- Емиии... не.
Хайде и той в казана.
Излиза българинът, влачи празна торба, кучето се тътри след него.
- Изяде ли кучето месото? - питат и него.
- Изяде го.
А отзад кучето:
- Лъже, неговата майка!
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата:
- Защо си толкова отслабнала и болна?
- Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре?
- Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение.
След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха:
- Какво става сестрице, нали ти дадох съвет?
- Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах.
- И какво?
- Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.