Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал.
До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари... барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал:
- Абе къФ cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ’сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж...
- Остави се - въздъхнал човекът - наскоро хванах златната рибка.
Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил:
- И кво си поръча?
- Ами не гледаш ли? - горчиво риторично запитал човека - Дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно...
Една зима Бил Клинтън гледал от прозореца на Белия дом, когато за свой ужас видял, че по снега на моравата с урина е написано „Президентът трябва да умре". Ядосан на охраната си, той наредил пълно разследване.
- Искам отговор до довечера
- извикал президентът,
- иначе
всички сте уволнени.
Същата вечер шефът на охраната предпазливо се приближил към Клинтън.
- Имаме една лоша новина и една много лоша новина. Коя искате да чуете първо?
- По дяволите
- въздъхнал Бил.
- Първо ми кажете лошата новина.
- Взехме проба от урината и получихме резултатите
- това е урината на Ал Гор.
Клинтън провесил нос.
- О, не
- изпъшкал той.
- Чувствам се предаден. Собственият ми
вицепрезидент да направи такова нещо. По дяволите. Каква е много
лошата новина?
Шефът на охраната отговорил:
- Почеркът е на Хилари.