Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Един мъж се разхождал по боксерки в апартамент на последен етаж. Жена му го гледала, гледала и рекла:
- Стига си се разхождал така, че хората ще ти се смеят какъв си слаб и хилав..
- Ами нека ....да ти се смеят на теб, за да видят как ме гледаш и как ме храниш!!!! - отвърнал съпруга.
- Ами махни барем и гащите си, поне хората да разберат, защо така те гледам - казала в отговор съпругата.