Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
Генко получава обаждане от адвоката си, който настоява да се срещнaт веднага. Генко отива в офиса на адвоката си.
- С лошата или с ужасната новина да започна? - пита адвокатът.
- Е, ако това ми е избора, нека да е лошата първо.
- Твоята жена е намерила снимка, струваща 100 000 евро.
- Това е лошата новина? - чуди се Генко, - Тогава нямам търпение да чуя ужасната.
- Ужасната е, че на снимката си ти със секретарката ти.