Блондинка влиза в библиотеката, тряска една книга на плота и крещи:
- ТОВА Е НАЙ-УЖАСНАТА КНИГА В ЖИВОТА МИ! НЯМА НИКАКВА ВРЪЗКА, А ИМА ТВЪРДЕ МНОГО ГЛАВНИ ГЕРОИ.
Библиотекарката:
- А-а, значи вие сте тази която ми взе телефонния указател
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.