Четвъртък, 20 август 2026 | Перник Слънчево 17°
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
Черен хумор 2,963 прегледа
Следващ →

Още вицове

Не знам кой в какво вярва, но в пералнята живее Нещо, което при всяко пускане на пералнята изяжда по един чорап. Учителят накарал Иванчо да напише в тетрадката си 100 пъти изречението: "Никога повече няма да говоря с учителя си на ти!" Иванчо, обаче, написал изречението 200 пъти. На другия ден дал тетрадката за проверка. - Браво, Иванчо! - възкликнал изненаданият учител. Но защо вместо 100 си написал изречението 200 пъти? - Ами, за да ти доставя удоволствие, бе. Две бабеченки си говорят. Покрай тях минали двама софиянци, чули ги и коментира: - Жорка, тея, дето ги виждаш, не са от тука. - Е, как да не са от България? Хайде да ги питаме. Попитали ги от къде са, а бабеченки отговорили: - Кина клиикаш? - Ето! Видя ли! Чужденки са - казал шопът.А то "кина кликаш" означавало "Какво викаш?"... ..Разлях на клавиатурата си една бира, след това каквото и да натисках, печатеше само три главни букви: "ОЩЕ"... На митницата служителят спира автомобил за проверка на документите. Всичко е напълно изрядно и шофьорът пита: - Мога ли да тръгвам вече? - Тръгвай, щом нямаш сърце!
Реклама — Зона 3 (728x90)