"Няма да взимам рушвети" - с надежда си повтаряше чиновника Иванов всяка сутрин, пътувайки за работа, но разочарован и с разбити надежди, се връщаше всяка вечер вкъщи.
Между съпрузи:
- Можеше да подредиш поне малко къщата, след като си се прибрал по-рано!
- Нямах никаква възможност, скъпа...
- Защо?
- Защото през цялото време те чаках с отворени обятия...