Вицет — Перник

Един даскал си карал трабанта и изведнъж сфетофарът светнал червено. Огледал се даскалът, видял, че няма никой и понеже бързал, решил да мине. Обаче се ударил с БМВ. Излезли от Бмв-то четири мутри. Босът: "Старче, са ще те бием" Даскалът: "Е, сега не виждате ли, че аз съм хилав, а вие сте здрави аз сам, а вие сте четирима ..." Босът: "Пешо, мини от него" Пешо минал от него. Даскалът: "Е, са пак ние сме двама, а вие трима..." Босът: "Гошо, мини и ти от него!" Даскалът: "Е са пак ние сме трима, а вие двама.." Босът: "Офффф, абе я се махай, ние ше се опраим!"

Разни 03.10.2017 2,294 прегледа

Следващ →

Още вицове

„Жената е втората грешка на Господ.“ — Фридрих Ницше (1844–1900), немски философ. Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал: - Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш. - Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг. Връща се мъжът в леглото и жена му го пита: - Кой беше? - Някакъв идиот, искаше да го бутна. - И ти какво направи? - Пратих го на майната му! - Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека! Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика: - Ей, приятел! Къде си?! От тъмнината: - Тук съм! Ела тук! - Къде тук? - Тука бе, на люлките! Любовта е вечна, докато е жива... Седят две блондинки, едната говори на друга: - Днеска правих тест за бременност! Втората пита: - Въпросите сложни ли бяха? Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!