Говорят си двама приятели:
- Как си?
- Добре. Ожених се.
- О, браво!
- Не е браво.
- Защо?
- Тя е грозна.
- Е, язък!
- Не е язък. Има апартамент.
- Е, браво.
- Не е браво. Той изгоря.
- Е, язък.
- Не е язък. Тя беше вътре!
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:
Мили ми принце,
Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!
Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!