из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
- Любима, къде си?
- Скъпи, в колата съм… а зад мен идва трамвай… не знам на къде да карам!
- Слизай от релсите и включи навигатора!
- Няма! Той ми се подиграва!