Доктор Иванов се запознал с известен писател. На сбогуване Иванов помолил писателя да му надпише последната си книга. Започнал писателят:
"Когато д-р Иванов лекува, в София болниците стават ненужни, със земята ги сриват..."
Иванов надничал през рамото на писателя и се усмихнал:
- Колко мило!
Но писателят продължил:
"...а вместо тях, гробища откриват"
Млада учителка към десетокласник:
- Ти Иване, напоследък изобщо не влизаш в часовете ми!
- Ами, госпожо боледувам, затова...
- Хайе, хайде! А защо всяка вечер ходиш на стриптийзбар?
- Нищо подобно, госпожо!
- Не ми противоречи! От пилона имам идеална видимост!