Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Буря. Кораб. Остров. Един моряк се изгубва зад борда.
След 10 години същият кораб минава покрай същия остров, само че този път бурята не му прощава и моряците се оказват до един на брега.
Човекоядци. Моряците са вързани до казана, около тях танцуват туземците...
Капитанът се вглежда и забелязва, че единият човекоядец е леко по-бял от останалите...
- Джон, Джон, това ти ли си?!
- О-о (смутено) - здравейте капитане!...
- Джон, направи нещо!! Ще ни изядат!!
- Ами... ми то да направя, ама и аз съм гладен...