Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- МуУааахахахахаха аз не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Муаааахахахахах а аз съм кондуктора!
Един мъж много биел жена си. Тя се оплакала на кварталния и той привикал бабаита. Казал му, че ако още веднъж пребие жена си, ще го вкара в затвора. Той обещал и в продължение на един месец всичко било наред. Обаче на първия ден след изтичането на въпросния месец, жената се появила при кварталния с огромен "тежък грим" на окото. Той веднага повикал мъжа и. На въпроса на кварталния какво е станало мъжа отговорил:
- Тръгнах си аз от работа. Минах през магазина да напазарувам и с двете торби в ръце се отправих към къщи. Оставих торбите до вратата и звъннах на жената да ми отвори. Тя ми отвори вратата... и като ми се откри - как да не й резнеш една!