Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит.
Едната казва:
- Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца.
Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата:
- Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи.
- Какви?
- Къде е мъжът ти, кучко?
Една жена казва на мъжа си: Разбрах, че дядо поп е излекувал всички пияници в селото и вече никой не пие, защо не отидеш и ти?
Решил мажът да опита и отишъл при попа. Дядо поп го опънал и му рекъл: Ха сега, ако пиеш, ще кажа на цялото село, че съм те... Така човекът спрял да пие. Един ден отива на селския мегдан, гледа събрали се всички и пият. Поканили и него, а той им рекъл, че не пие. А те му рекли:
- Хайде, бе, дядо поп умря.