Сряда, 30 септември 2026 | Перник Предимно ясно 10°
По време на преустройството в Държавна сигурност имат партийно събрание. Партийният секретар след пламенна реч речи призовава всички да разкриват недостатъци, да критикуват и т.н. Става млад лейтенант: - Другари! Срамота е да гледа човек, как жената и тъщата на нашия генерал използват служебния му автомобил за покупки по магазините! На следващия ден генералът вика лейтенанта: - Много ни хареса вчерашната ви реч, вие сте смел човек, за това решихме да ви направим наш резидент в Зимбабве. - Благодаря, другарю генерал, но жена ми е млада, а и не знам местния език. - Ние всичко сме предвидили: по сценарий вие сте глухоням, за това ще ви отрежем езика.
Политически 4,187 прегледа
Следващ →

Още вицове

През ноща. Чува се подозрителен шум. Мъжът буди жена си: - Струва ми се, че са влезли крадци. Стани и си облечи набързо нещо за всеки случай! - Коя рокля? Зелената или розовата? по какво си приличали младите момичета и старите прахосмукачки? И двете вдигат много шум но не смучат добре С Windows 98 бяхме на ръба, с Windows XP направихме голяма крачка напред! Жена звъни на мъжа си в работата: - Веднага се прибирай вкъщи! Твоите деца бият моите, а скоро ще се доберат и до нашите! Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: - Как си, лисо? - попитал я заека. - Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника... Бягай зайо, защото... - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. - Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека. - Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника... не виждаш ли... Бягай, защото... - едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: - Оо-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката. Уплашил се заекът и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: - Добърррр деннннн!