Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
В общината постъпила жалба:
"Уважаеми господа, срещу моя прозорец има женска баня. Аз виждам всичко и това ме отвлича от преките ми занимания, а да не говорим, как влияе на моралния ми облик. Моля ви, да ми дадете нова квартира..."
Изпращат комисия да провери случая на място. Пристига комисията, оглежда и председателят казва:
- Е, какво? Нищо не се вижда!
- Ама моля ви се...Я се качете на това шкафче под прозореца!
- Е, качих се - казва председателят - все едно, нищо не виждам!
- А сега малко наляво...
- Пак нищо не виждам!
- Още маааалко наляво...
Председателят се премества наляво, шкафчето се накланя на едната страна и той пада на земята...
- Ето, видяхте ли? А аз съм така по цял ден....