С жена ми сме много щастливи. Може би защото имаме много общи неща. Свързват ни много знакови години. Например 1992. И за двама ни 1992 година е паметна. Само че за мен означава випуск, а за нея - набор!
Час пик. Трамвай всеки момент ще се пръсне по шевовете от голямото количество хора в него. Извднъж ватманът спира рязко. Жена се опитва да се хване за нещо и без да иска хваща стоящият до нея мъж за атрибутите.
- Оле, извинявайте много!
- А-а-а, не! Аз съм шахматист. Ние имаме такава традиция: хванеш ли нещо - играеш.