Сърбин, не говорещ английски език, отива в Щатите. На лист има написан адреса на сръбското посолство. Той спира едно такси и му подава листчето. Шофьорът го откарва пред една голяма сграда и пред нея стои огромен негър. Сърбинът се обръща към него:
- Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор?
Негърът го поглежда с недоумение и отсича:
- I don`t know.
Сърбинът се позачудил, но решил, че може да са сбъркали мястото и се поразходил наоколо. Отново взел такси и показал листчето. Новото такси го откарало на същото място. Той решил пак да попита негъра:
- Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор?
Негърът го поглежда с недоумение и отсича:
- I don`t know.
Видимо ядосан, сърбинът започнал да тъпче нетърпеливо пред сградата и промърморил:
- Пичку матерну, Пичку матерну!
Негърът се обърнал засмяно и казал:
- Пичку матерну? - Second floor!
Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.
Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.
По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:
- Mомчета, един по един, ако обичате!