Млада двойка с тримесечен брачен стаж пътува с кола през гъстата гора. Извднъж младата жена започва да плаче:
- Иване, ти повече не ме обичаш.
- Мила, откъде ти дойде тази мисъл?
- Ами докато бяхме годеници, колата ти винаги се разваляше, когато минавахме оттук!
С жена ми сме много щастливи. Може би защото имаме много общи неща. Свързват ни много знакови години. Например 1992. И за двама ни 1992 година е паметна. Само че за мен означава випуск, а за нея - набор!