Сряда, 9 септември 2026 | Перник 13°
Компания от няколко младежи отишли в едно село на събор при свой приятел. Започнало се от петък вечер един як запой и привършили към неделя вечер. Всички заспали. Сутринта рано- рано един от гостите станал, излязъл на двора и започнал да се оглежда и да търси нещо. Дядото /домакин/ седял на столче си пушел цигара и като видял младежа как усилено търси нещо го попитал: - Какво търсиш? Какво ти трябва? Младежът: - Абе, дядо, вода няма ли тук из двора някъде? Дядото: - И за какво ти е вода? Младежът: - Да си измия очите. Дядото: - Абе, деца, вие очи имате ли?
Пиянски 2,460 прегледа
Следващ →

Още вицове

– Тате, на паркинга беше пълно с коли, а гръмотевицата падна точно върху моята! - Нищо чудно! Преди двадесет години майка ти беше сама на купона, а ние бяхме петима. Но точно аз се събудих с нея! - Жената ми подари заек за рождения ден...Какво ли може да значи? - Учи се! Пияница се събужда със страшен махмурлук в компанията на двама "другари". Опипва се по джобовете и ужасен казва: - Момчета! Вчера взех заплата! А сега нямам и стотинка... Другите пияници му казват: - Ами не помниш ли, снощи ги изпихме. - Уф, слава богу, бях се изплашил да не съм ги изгубил. Един борец влиза в магазин за ризи. Пооглежда се малко и казва на продавачката: - Бихте ли ми показали люляковата риза? Продавачката смутена му подава лилава риза. - Не тая - люляковата искам - вика бореца. Продавачката му подава една червена риза. - Не тая, ма. Искам люляковата. Продавачката дава на бореца зелена, жълта, черна риза. Накрая останала само бяла риза. Продавачката я подала на бореца. - Е-е-е-е най-сетне! - казал бореца. - Но господине, тази риза е бяла? - Ти пък бял люляк не си ли виждала? Две студентки - едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала: - Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е петдесет на петдесет. Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва: - Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!