Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…
Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си:
- Сипи ми, мамо, една малка ракия.
- Ти в ред ли си?
- Ще ти дам пет лева!
Тъщата се навила и сипала ракия.
- Мамо, я ми сипи още една ракийка...
- Минаваш всяка граница!
- Ето ти десет лева...
Тъщата взела парите и сипала още ракия.
- Мамо, я да изпием по една ракийка заедно. Ще ти дам още десет лева!
Тъщата се съгласила и пила една ракия.
- А ще може ли един шамар да ти отвъртя!
- Ами ти не си в ред?!?!
- Сто лева ще ти дам!
Тъщата се съгласява и Генко и ударил един як шамар...с цялата си душа. В този момент звъни телефона, а там жена му:
- Скъпи, даде ли на мама пенсията?
- Точно й я давам, скъпа...