Едно коте се разхождало в парка, когато минало покрай едно езерце. То погледнало натам и забелязало във водата малка наденичка. Котето много се зарадвало и понеже водата била плитка то протегнало лапичката си, издърпало наденичката и я изяло.
На следващия ден докато котето се разхождало, то пак погледнало в езерцето. Там имало друга наденица, само че по-голяма. Този път се наложило котето да пъхне целия си крак във водата за да я извади. След това я изяло.
На следния ден нещата се повторили, но този път наденицата била огромна и била на дъното на езерото. Изглеждала много апетитна, но била толкова надълбоко, че котето наистина трябвало да се понапъне за да я извади, и тогава то паднало...
Поуката от историята е: Колкото по-голяма е наденичката, толкова по-мокро е котето!
Кради народе възродени,
от светли фондове кради.
С крадливоста таз сила нова,
съдбините си ти поднови.
Върви към мощна далавера,
в световните борби върви,
от длъжност неизменно воден-
и бог ще те благослови.
Напред, мангизите са слънце,
което в джобовете грей!
Напред! Народноста не пада
там, дето ДДС се лей.
Безвестен беше ти, безславен
О, влез в Историята веч,
духовно покори бюджета,
когото ти продъни с меч!